Един неразделен клас
с радостни песни и шеги
дълго огласяше града
след петия час.
Един неразделен клас
с общи тревоги и мечти
чертаеше своя път.
И вярвахме всички до един,
че ни чакат само празници,
че е щедро без предел
времето пред нас.
Припев:
Къде останахте, чудни вечери,
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове пожелавани
със откровения незабравени
цял живот?
|